Ивайло Дичов: 2022 - годината, в която се разпадна световният ред
Ивайло Дичев
Deutsche Welle
През 2022 се разпадна международният ред, открит след Втората международна. Светът отново се раздели като през Студената война и става все по-трудно управляем.
Помните ли вица за песимиста, който се вайкал, че по-лошо не може да бъде, а оптимистът отвръщал " Може, може "?
Започваме с войната на Путин и преобръщането на остарялата комунистическа идеология в национал-социалистическа, учредена върху етноса, кръвта и земята.
Само ще загатна парадокса в това да унищожаваш градове, да прогонваш милиони от родината им, да избиваш деца, да изнасилваш дами на народ, който твърдиш, че бил твоят. И ще смъква шапка пред непредвидения кураж на украинците, които, поведени от удивителния Зеленски, съумяха да спрат нашественика и да извърнат фронта.
Най-страшното, което се случи, беше, че се разпадна международният ред, открит след Втората международна: една от членките на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който има за цел да опазва мира и границите, брутално атакува съседката си. Не че този Съвет в миналото беше успявал да играе основна роля - той се блокираше с непрестанни вета ту на западните членове, ту на Русия и Китай. И не че членките му не бяха нападали разнообразни страни от развиващия се свят, с цел да сменят режимите там.
Но за първи път една от самите тях си разрешава да анексира за лично прилагане територии, завладени със мощ. Говорим за притежателката на най-големия брой нуклеарни бойни глави (с към 500 повече от САЩ), която редовно шантажира света с апокалипсис.
Никой не може да разбере какво тъкмо желае Путин
Катастрофата е освен филантропична и дипломатическа, само че и интелектуална, тъй като никой не може да разбере какво тъкмо желае застаряващият деспот и надлежно по какъв начин би могло да свърши всичко това. Едни чакаха бърза победа на Москва, други се надяваха на дворцов прелом против Путин, трети предвиждаха дълга война на безсилие, четвърти брояха какъв брой ракети са останали на съветската войска, пети се чудеха по кое време публичното мнение в демократичния запад ще загуби интерес към " кавгата в една далечна страна сред нации, за която не знаем нищо " (по израза на премиера Чембърлейн при нашествието на Хитлер в Чехословакия, 1938). Истината е, че никой не знае и неяснотата усилва чувството ни за неизбежност.
Обаче. НАТО възкръсна от " мозъчната си гибел " (по думите на Макрон), а демокрациите активизираха големи запаси за поддръжка на украинската войска и бежанците. Припомнихме си позабравените полезности, върху които е построена западната цивилизация, станахме очевидци на възхитителна взаимност от елементарните жители. Позитивен резултат имаше и осветяването на предателите - и на платени от Кремъл пропагандисти, и на пропутински партии, а и на цели страни като Унгария или България.
Но през 2022 тази увереност на демократични свят не докара до предстоящите бързи резултати: глобите, споделят, ще подействат съществено чак следващата година, а съветското общество, което се надявахме да се вдигне против безумието, се оказа смазано от тоталитарния режи и зомбирано от пропагандата. Както беше преди време и немското, което воюваше до последното мазе в обкръжения Берлин.
Проблемът с Китай
По-лошо: светът се раздели още веднъж както по времето на студената война - Китай се надява да направи Русия собствен суровинен придатък, страни като Индия нехаят за международния ред и гледат нещо да завоюват в бъркотията. Някои приказват за завършек на глобализацията като форма на международно разделяне на труда. Връща се протекционизмът (към него се обърна даже Байдън!), а с него идва и вероятността за едно съществено намаляване на благосъстоянието на света. Добавете инфлацията, подбудена от шеметното повишаване на цените на горивата и ще си визиите какво следва.
Започна да се олюлява китайската стопанска система, а в случай че тя колабира, ще повлече всички ни. В Китай се чака пръсване на капиталовия балон поради милионите непродадени или непостроени жилища, в които болшинството китайци влагат спестяванията си. Същевременно до тежки последици докара политиката на Си за нулев коронавирус, която блокира стопанската система. И която беше съчетана с гордото му отвращение да имунизира жителите си със западни ваксини, с цел да не признае по този начин, че китайските не работят задоволително добре.
Основната легитимация на ККП е непрекъснатият напредък от последните три десетилетия, който нерядко отива към двуцифрени цифри. Не знаем какво ще стане, когато той спре или отиде на минус, за което прочее ще способства една световна икономическа рецесия. А по какъв начин наподобява един свят, в който настъпва безпорядък по едно и също време в Китай и в Русия? Страшно е да си го представим.
Климатичният апокалипсис
По-далечната злополука пред нас е обвързвана с климатичните промени, които рискуват да създадат планетата ни необитаема. Навсякъде се връщат въглищата, а десни анализатори към този момент несдържано се подиграват на зелената договорка.
Конференцията за климата в Египет направи тъжни констатации; единствената положителна стъпка май беше в задължението богатите страни да оказват помощ на юга, който е доста по-засегнат от измененията, само че това отново значи отпечатване на пари, които ще помпат инфлацията. Зелените обезверено пробват да убедят обществата, че съветските енергоизточници би трябвало да се заменят с възобновими, само че ползата на вносителите се е пренасочил към Близкия изток, където се чакат доходи от над три трилиона допълнително през идните години.
За следващ път учените осведомиха, че има прогрес в термоядрения синтез, който би решил дефинитивно енергийния въпрос, само че работата е все по този начин далечна. В Москва прочее нерядко се радват на климатичните промени, тъй като щели да създадат доста земи в Сибир обработваеми. Само че климатът е хазарт като войната - не знаеш дали ще спечелиш или загубиш.
Светът - все по-трудно управляем
Светът става все по-трудно управляем и може би това е една от аргументите за известност на автократите. През 2022 Обединеното кралство има трима министър председатели и е в положение на цялостен безпорядък - значително поради музи от популистите Брекзит. Не приказваме за Италия, нито за България, а за най-стабилната европейска народна власт. Израел мина през пет избора за последните три години, тъй като многогодишният водач Нетаняху е обвинен в корупционни схеми и прави всичко допустимо, с цел да се избави. Приликите с България са забележителни.
Крайнодесни завоюваха избори в Швеция и Италия, а във Франция те са втора политическа мощ. Лайтмотивът на сходни планове е втвърдяването на политиката във връзка с мигрантите от една страна, на Европейския съюз от друга.
Съседна Турция претърпя инфлация от над 80%, а Ердоган вместо да качва лихвите, както предлага икономическата доктрина, взе да ги смъква. В края на годината той съумя да осъди главния си конкурент, кмета на Истанбул, и може би ненапълно се застрахова за идващите избори - кой знае дали няма да оцелее. Орбан пък беше избран отново, след това глобен от Европейската комисия с доста милиарди, само че все пак си остана на седлото.
Да прибавим и Тръмп, който разгласи своята кандидатура за президентските избори през 2024, макар че стартира следствие за неговата роля в щурма на Капитолия. В Иран висшият водач Али Хаменей не отстъпва пред дамите, които развяват като флагове хиджабите си. За Ким и Мадуро даже не приказваме. Очевидно хаосът провокира потребност от здрави ръце. А диктаторите са научили, че би трябвало да провокират безпорядък, с цел да има от ден на ден потребност от тях.
Безумните обстановки в България
В напълно безумна обстановка се оказа и България, където поради измяната на Има Такъв Народ беше свалено постоянното държавно управление, бяха извършени нови избори и политическата класа се оказа в цялостна неспособност да излъчи ново. Тук, популярност богу, хубавичко ръка се оказа единствено нереално мечтание за президентска република.
Руската взаимозависимост направи по този начин, че войната отекна доста по-силно. Оформи се антифашистка коалиция (която Нинова кой знае за какво назовава коалиция на войната) и пропутински лагер, където се събраха " Възраждане " и Българска социалистическа партия. Това подкопа трайно единството в реформаторския лагер, а социалистите се маргинализираха още повече с поддръжката си на хартиената бюлетина: в този момент те не желаят с ГЕРБ и Движение за права и свободи, не могат с Политическа партия и Демократична България. Опасността е да се трансфорат в още една мъртва тъкан на бъдещия парламент, наред с Възраждане, които не влизат в никакви констелации.
ГЕРБ се оказаха неспособни да сменят водача си: господин Митов, който трябваше да го замести, в действителност се държи като представител на Борисов, който цялата му партия се е мобилизирала да брани от вероятни следствия. Г-н Гешев се е окопал дълбоко; той към този момент е толкоз спокоен, че обикаля страната като политик пред избори. Насреща евентуалната коалиция на промяната не е склонна на взаимни отстъпки, макар че сондажите предсказват същото съответствие след възможни нови избори.
Все по-ниската изборна интензивност и вероятните злоупотреби, които разрешава новия изборен кодекс, вършат ситуацията още по-тежко. ГЕРБ и Движение за права и свободи може да имат същите или даже повече места в един предстоящ парламент, само че отново незадоволително, с цел да ръководят. Пуста пропорционална система! Партиите почнаха да се надцакват с професори и учени и всички чакат някакъв експерт-месия, който да ни извади от блокажа.
На проруски позиции застана президентът Радев, който насъска своето служебно държавно управление първо против издигналата го за президент Българска социалистическа партия, след това против подкрепилите го Политическа партия. Той плашеше жителите с " безпорядък и съсипия " - формула, която се оказа плитка агитация, само че медиите я повтаряха от заран до вечер и евентуално е изиграла своя електорален резултат. Някои считат, че Радев се е сближил с Борисов, което най-малко би дало някакво рационално пояснение, само че сякаш не е правилно.
Остава чуденето за какво този човек се кара с всички, какви тъкмо претекстове го движат. Във всеки случай през тази година президентството несъмнено усилваше политическата ентропия.
Държавата, водена от Петков, кардинално отхвърли да заплаща за газа в рубли, няколко месеца по-късно служебното държавно управление коленичи пред " Газпром ", които даже не го почетоха с едно повдигане на телефона. Изолирахме се от западния свят с отхвърли да пращаме оръжие на Украйна, след това 48-ото Народно събрание сякаш поправя позицията, само че пък се оказа, че ще даваме оръжие единствено за тренировки в други страни. А това е насмешка и с Украйна, и със самите нас.
България отлита по тангентата. Не ни одобриха в Шенген: сякаш сме изпълнили някакви ограничения по границата, но дали ни усещат част от света си? Продължават невежите диспути за това дали да приемем еврото, към което сме привързани с валутния ръб и което де факто използваме зад фикцията на изгубилия самостоятелност лев. Слава богу държавното управление на Петков съумя да реши неуместния проблем, който си създадохме със Северна Македония, като го трансферира на Комисията, само че удовлетворени в страната ни няма и за малко се появи призракът на допустима антимакедонска коалиция. Може би най-тъжният епизод през тази година беше протестът на статуквото против машините: българските жители бяха накарани да мислят за себе си като дебили, неспособни да се оправят с един екран, като новобранци в цифровата гражданска война. Честито на спечелилите.
Дайте да се стягаме и следващата година да обърнем наклонността. Защото както споделил оптимистът " Може, може ".
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Deutsche Welle
През 2022 се разпадна международният ред, открит след Втората международна. Светът отново се раздели като през Студената война и става все по-трудно управляем.
Помните ли вица за песимиста, който се вайкал, че по-лошо не може да бъде, а оптимистът отвръщал " Може, може "?
Започваме с войната на Путин и преобръщането на остарялата комунистическа идеология в национал-социалистическа, учредена върху етноса, кръвта и земята.
Само ще загатна парадокса в това да унищожаваш градове, да прогонваш милиони от родината им, да избиваш деца, да изнасилваш дами на народ, който твърдиш, че бил твоят. И ще смъква шапка пред непредвидения кураж на украинците, които, поведени от удивителния Зеленски, съумяха да спрат нашественика и да извърнат фронта.
Най-страшното, което се случи, беше, че се разпадна международният ред, открит след Втората международна: една от членките на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който има за цел да опазва мира и границите, брутално атакува съседката си. Не че този Съвет в миналото беше успявал да играе основна роля - той се блокираше с непрестанни вета ту на западните членове, ту на Русия и Китай. И не че членките му не бяха нападали разнообразни страни от развиващия се свят, с цел да сменят режимите там.
Но за първи път една от самите тях си разрешава да анексира за лично прилагане територии, завладени със мощ. Говорим за притежателката на най-големия брой нуклеарни бойни глави (с към 500 повече от САЩ), която редовно шантажира света с апокалипсис.
Никой не може да разбере какво тъкмо желае Путин
Катастрофата е освен филантропична и дипломатическа, само че и интелектуална, тъй като никой не може да разбере какво тъкмо желае застаряващият деспот и надлежно по какъв начин би могло да свърши всичко това. Едни чакаха бърза победа на Москва, други се надяваха на дворцов прелом против Путин, трети предвиждаха дълга война на безсилие, четвърти брояха какъв брой ракети са останали на съветската войска, пети се чудеха по кое време публичното мнение в демократичния запад ще загуби интерес към " кавгата в една далечна страна сред нации, за която не знаем нищо " (по израза на премиера Чембърлейн при нашествието на Хитлер в Чехословакия, 1938). Истината е, че никой не знае и неяснотата усилва чувството ни за неизбежност.
Обаче. НАТО възкръсна от " мозъчната си гибел " (по думите на Макрон), а демокрациите активизираха големи запаси за поддръжка на украинската войска и бежанците. Припомнихме си позабравените полезности, върху които е построена западната цивилизация, станахме очевидци на възхитителна взаимност от елементарните жители. Позитивен резултат имаше и осветяването на предателите - и на платени от Кремъл пропагандисти, и на пропутински партии, а и на цели страни като Унгария или България.
Но през 2022 тази увереност на демократични свят не докара до предстоящите бързи резултати: глобите, споделят, ще подействат съществено чак следващата година, а съветското общество, което се надявахме да се вдигне против безумието, се оказа смазано от тоталитарния режи и зомбирано от пропагандата. Както беше преди време и немското, което воюваше до последното мазе в обкръжения Берлин.
Проблемът с Китай
По-лошо: светът се раздели още веднъж както по времето на студената война - Китай се надява да направи Русия собствен суровинен придатък, страни като Индия нехаят за международния ред и гледат нещо да завоюват в бъркотията. Някои приказват за завършек на глобализацията като форма на международно разделяне на труда. Връща се протекционизмът (към него се обърна даже Байдън!), а с него идва и вероятността за едно съществено намаляване на благосъстоянието на света. Добавете инфлацията, подбудена от шеметното повишаване на цените на горивата и ще си визиите какво следва.
Започна да се олюлява китайската стопанска система, а в случай че тя колабира, ще повлече всички ни. В Китай се чака пръсване на капиталовия балон поради милионите непродадени или непостроени жилища, в които болшинството китайци влагат спестяванията си. Същевременно до тежки последици докара политиката на Си за нулев коронавирус, която блокира стопанската система. И която беше съчетана с гордото му отвращение да имунизира жителите си със западни ваксини, с цел да не признае по този начин, че китайските не работят задоволително добре.
Основната легитимация на ККП е непрекъснатият напредък от последните три десетилетия, който нерядко отива към двуцифрени цифри. Не знаем какво ще стане, когато той спре или отиде на минус, за което прочее ще способства една световна икономическа рецесия. А по какъв начин наподобява един свят, в който настъпва безпорядък по едно и също време в Китай и в Русия? Страшно е да си го представим.
Климатичният апокалипсис
По-далечната злополука пред нас е обвързвана с климатичните промени, които рискуват да създадат планетата ни необитаема. Навсякъде се връщат въглищата, а десни анализатори към този момент несдържано се подиграват на зелената договорка.
Конференцията за климата в Египет направи тъжни констатации; единствената положителна стъпка май беше в задължението богатите страни да оказват помощ на юга, който е доста по-засегнат от измененията, само че това отново значи отпечатване на пари, които ще помпат инфлацията. Зелените обезверено пробват да убедят обществата, че съветските енергоизточници би трябвало да се заменят с възобновими, само че ползата на вносителите се е пренасочил към Близкия изток, където се чакат доходи от над три трилиона допълнително през идните години.
За следващ път учените осведомиха, че има прогрес в термоядрения синтез, който би решил дефинитивно енергийния въпрос, само че работата е все по този начин далечна. В Москва прочее нерядко се радват на климатичните промени, тъй като щели да създадат доста земи в Сибир обработваеми. Само че климатът е хазарт като войната - не знаеш дали ще спечелиш или загубиш.
Светът - все по-трудно управляем
Светът става все по-трудно управляем и може би това е една от аргументите за известност на автократите. През 2022 Обединеното кралство има трима министър председатели и е в положение на цялостен безпорядък - значително поради музи от популистите Брекзит. Не приказваме за Италия, нито за България, а за най-стабилната европейска народна власт. Израел мина през пет избора за последните три години, тъй като многогодишният водач Нетаняху е обвинен в корупционни схеми и прави всичко допустимо, с цел да се избави. Приликите с България са забележителни.
Крайнодесни завоюваха избори в Швеция и Италия, а във Франция те са втора политическа мощ. Лайтмотивът на сходни планове е втвърдяването на политиката във връзка с мигрантите от една страна, на Европейския съюз от друга.
Съседна Турция претърпя инфлация от над 80%, а Ердоган вместо да качва лихвите, както предлага икономическата доктрина, взе да ги смъква. В края на годината той съумя да осъди главния си конкурент, кмета на Истанбул, и може би ненапълно се застрахова за идващите избори - кой знае дали няма да оцелее. Орбан пък беше избран отново, след това глобен от Европейската комисия с доста милиарди, само че все пак си остана на седлото.
Да прибавим и Тръмп, който разгласи своята кандидатура за президентските избори през 2024, макар че стартира следствие за неговата роля в щурма на Капитолия. В Иран висшият водач Али Хаменей не отстъпва пред дамите, които развяват като флагове хиджабите си. За Ким и Мадуро даже не приказваме. Очевидно хаосът провокира потребност от здрави ръце. А диктаторите са научили, че би трябвало да провокират безпорядък, с цел да има от ден на ден потребност от тях.
Безумните обстановки в България
В напълно безумна обстановка се оказа и България, където поради измяната на Има Такъв Народ беше свалено постоянното държавно управление, бяха извършени нови избори и политическата класа се оказа в цялостна неспособност да излъчи ново. Тук, популярност богу, хубавичко ръка се оказа единствено нереално мечтание за президентска република.
Руската взаимозависимост направи по този начин, че войната отекна доста по-силно. Оформи се антифашистка коалиция (която Нинова кой знае за какво назовава коалиция на войната) и пропутински лагер, където се събраха " Възраждане " и Българска социалистическа партия. Това подкопа трайно единството в реформаторския лагер, а социалистите се маргинализираха още повече с поддръжката си на хартиената бюлетина: в този момент те не желаят с ГЕРБ и Движение за права и свободи, не могат с Политическа партия и Демократична България. Опасността е да се трансфорат в още една мъртва тъкан на бъдещия парламент, наред с Възраждане, които не влизат в никакви констелации.
ГЕРБ се оказаха неспособни да сменят водача си: господин Митов, който трябваше да го замести, в действителност се държи като представител на Борисов, който цялата му партия се е мобилизирала да брани от вероятни следствия. Г-н Гешев се е окопал дълбоко; той към този момент е толкоз спокоен, че обикаля страната като политик пред избори. Насреща евентуалната коалиция на промяната не е склонна на взаимни отстъпки, макар че сондажите предсказват същото съответствие след възможни нови избори.
Все по-ниската изборна интензивност и вероятните злоупотреби, които разрешава новия изборен кодекс, вършат ситуацията още по-тежко. ГЕРБ и Движение за права и свободи може да имат същите или даже повече места в един предстоящ парламент, само че отново незадоволително, с цел да ръководят. Пуста пропорционална система! Партиите почнаха да се надцакват с професори и учени и всички чакат някакъв експерт-месия, който да ни извади от блокажа.
На проруски позиции застана президентът Радев, който насъска своето служебно държавно управление първо против издигналата го за президент Българска социалистическа партия, след това против подкрепилите го Политическа партия. Той плашеше жителите с " безпорядък и съсипия " - формула, която се оказа плитка агитация, само че медиите я повтаряха от заран до вечер и евентуално е изиграла своя електорален резултат. Някои считат, че Радев се е сближил с Борисов, което най-малко би дало някакво рационално пояснение, само че сякаш не е правилно.
Остава чуденето за какво този човек се кара с всички, какви тъкмо претекстове го движат. Във всеки случай през тази година президентството несъмнено усилваше политическата ентропия.
Държавата, водена от Петков, кардинално отхвърли да заплаща за газа в рубли, няколко месеца по-късно служебното държавно управление коленичи пред " Газпром ", които даже не го почетоха с едно повдигане на телефона. Изолирахме се от западния свят с отхвърли да пращаме оръжие на Украйна, след това 48-ото Народно събрание сякаш поправя позицията, само че пък се оказа, че ще даваме оръжие единствено за тренировки в други страни. А това е насмешка и с Украйна, и със самите нас.
България отлита по тангентата. Не ни одобриха в Шенген: сякаш сме изпълнили някакви ограничения по границата, но дали ни усещат част от света си? Продължават невежите диспути за това дали да приемем еврото, към което сме привързани с валутния ръб и което де факто използваме зад фикцията на изгубилия самостоятелност лев. Слава богу държавното управление на Петков съумя да реши неуместния проблем, който си създадохме със Северна Македония, като го трансферира на Комисията, само че удовлетворени в страната ни няма и за малко се появи призракът на допустима антимакедонска коалиция. Може би най-тъжният епизод през тази година беше протестът на статуквото против машините: българските жители бяха накарани да мислят за себе си като дебили, неспособни да се оправят с един екран, като новобранци в цифровата гражданска война. Честито на спечелилите.
Дайте да се стягаме и следващата година да обърнем наклонността. Защото както споделил оптимистът " Може, може ".
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ